Разстоянията са относителни величини, 
когато...
Сълзите ти се сливат с целувките му...
Тялото му се преплита с твоето...
Думите мълчат - 
Очите говорят...
А след това усещаш дъха му...
Допира му - навсякъде по себе си...
Не са ти нужни обещания...
Ръцете, които те държат,
не се страхуват...
Защото разстоянието е нищо,
когато имаш цяла вечност да обичаш...

Д.

послепис

Дали възкресение има,

когато сърцето ти спре,

когато изстинат зениците,

когато животът те предаде?

Дали след смъртта иде благото?

Дали след смъртта не боли?

Дали ухае на люляк

и нейде тихо ръми?

Дали самодивите пеят

в бели воали загърнати,

с бели цветя окичени?

Дали песните им са отдавна забравени,

или нечувани в минал живот?...

Дали след смъртта иде лекото?

Дали след смъртта не боли?

Дали има спокойствие

сред небесни звезди?

Д.

безкрайности...

Ако ще си с мен,

те пожелавам –

неподправен, реален и истински…

Ако ще те имам,

моля се,

да бъдеш до мен

до бездихание…

Ако ще бъда в сънищата ти,

искай ме…

защото ще бъда убежище!

Ако мечтаеш ме,

повикай ме

и аз ще дойда при тебе,

бързайки…

Ако те е страх да ме изгубиш,

знай, че мен ме е страх

много повече…

Ако спреш да бягаш от мен,

ще ме настигнеш,

дори да е мрачно и стряскащо…

Ако мен търсиш,

обещавам ти! –

Ще ме намериш смирена и истинска,

чакаща твоята обич…

Стаила съм дъх и очаквам те

вече толкова вечности,

че дори да те търся в различни безкрайности,

пак вярвам, че някога мой ще си!

Д.

сама

Зимна вечер,

стоплям се…

Сама!

Мисля все за теб…

И пак те чакам,

макар че знам – няма да дойдеш!

Една вечер с теб…

А след това колко много те мисля,

а ако бях споделила сърцето си?

Може би пак щях да се разбия…

Както вълната разбива се в брега…

и после се връща,

но всъщност никога вече не е същата!

Д.

Мъж като него...

Трябва ми мъж като него,

премрежил поглед през моите очи,

устни, изгарящи моето тяло,

но той е обвързан, нали?!

Искам до себе си мъж като него,

с думи обича ме,

с длани съблича ме…

Но е с нея наяве, нали?!

Мъж като него… да ме обича, дори…

когато се съм тъжна,

когато се смея…

Дори да боли…

Трябва ми мъж като него,

с ласки да стопля мойта душа,

с поглед да трие сълзите

не само за вечер, а за вечността!

Д.

На Ю.

Ти си моя опора в трудните зими

и мои крила, когато липсват ми сили…

Ти си разумът, който ме връща в реалното...

И ми даваш искрата в нереалното!

Ти си тази, която ми трие сълзите

и ми казва, че без тях са по – красиви мечтите!

Ти си тази, която печели с мен моите битки,

но винаги показваш ми грешките!

Ти си тази, която застава до мене…

Благодаря ти! И аз винаги ще съм с тебе!

Д.

Вграждане

Всичките ти навици зная,

всички думи и жестове…

Кога ще се засмееш зная

и кога ще присвиеш очи…

Изучавах те толкова време,

запомнях всяка твоя черта,

всеки нюанс на характера

и всяка дума добра…

Така те вграждах в себе си –

усмивка с усмивка,

сълза със сълза,

че сега е трудно да кажа –

къде свършвам аз –
къде започваш ти…

Сега не мога да бягам от тебе…

Приказката свърши…

Отдавна зная,

че всъщност сънувах всичките дни!

Д.