Вграждане

Всичките ти навици зная,

всички думи и жестове…

Кога ще се засмееш зная

и кога ще присвиеш очи…

Изучавах те толкова време,

запомнях всяка твоя черта,

всеки нюанс на характера

и всяка дума добра…

Така те вграждах в себе си –

усмивка с усмивка,

сълза със сълза,

че сега е трудно да кажа –

къде свършвам аз –
къде започваш ти…

Сега не мога да бягам от тебе…

Приказката свърши…

Отдавна зная,

че всъщност сънувах всичките дни!

Д.

нека да вали

И какво като вали?

Аз пак ще се разходя...

С дъжда ще поговорим...

...

Ще повървя... и ще намеря пейка,

ще седна, нека да вали!

Ще му разкажа колко много ме боли...

Колко много чаках теб...

Колко те мечтаех, колко те обичах,

а накрая... сърцето ми просто се разби..

Ще му разкажа, може да ме излекува...

Ако ли не... сълзите ми ще скрие

и ще разбере...

Защо когато завали... 

обичам с тебе да говоря.. 

Д.

Очакване

Лято, здравей!

Обичам те!

Почакай ме още малко и идвам,

без багаж, само със слънчеви мисли...

Ще се потопя в горещите ти страсти,

ще те прегръщам и целувам,

ще съм само твоя...

Ще флиртувам с теб...

И ще танцувам...

Ще обичам и морето – вечно!

Ще се надбягвам с вълните му

синьо – зелени...

Ще лежа на пясъка

под игривото слънце...

И ще си мечтая да не си отидеш...

Ще слушам песента на чайките...

А вечер – ще сме аз и вятърът

и ще броим звездите ти...

Лято, обичам те...

Така ме вдъхновяваш...

Всеки ден ще бъда с теб...

Безгрижна...

А когато си отидеш,

ще пазя споменът

до следващото ти пристигане...

Д. 

Ще ме носиш в себе си

Напий се и събирай ме в чашата,

а след това изпий и мен –

остани с болката...

Търси ме и не ме намирай никога.

Моли ме и не получвай прошка никога.

Гони ме, но не ме догонвай никога.

Питай ме, за да не получиш отговор.

Сам бъди, но виждай ме навсякъде.

Страхувай се, че съм при някого.

Проклинай се, за дето пусна ме.

Настигай ме насън и след това събуждай се.

Мечтай ме застанала до тебе.

И аз ще бъда там някъде...

Ще бъда твоето несбъднато желание - 

онази черната от скорошното минало,

онази бялата в далечното ти бъдеще...

И винаги ще съм на крачка разстояние...

А всъщност ще ме носиш в себе си...

Д. 

към тебе...

А толкова обичам те без думи,
без глас и без посока,
без надежда...
Обичам всяка рана,
която ти остави...
И това ме връща все към тебе.. 

Д.

Аз съм лято

Аз съм лято…

Защото нося лятото в очите си…

Кехлибарени оттенъци…

И морски полъх от косите ми…

Аз съм лято…

Карамелен цвят е кожата ми…

Солени устните ми –

целували вълните…

В дланите си нося пясък,

а в сърцето си – мечтите!

Д.