Мъж като него...

Трябва ми мъж като него,

премрежил поглед през моите очи,

устни, изгарящи моето тяло,

но той е обвързан, нали?!

Искам до себе си мъж като него,

с думи обича ме,

с длани съблича ме…

Но е с нея наяве, нали?!

Мъж като него… да ме обича, дори…

когато се съм тъжна,

когато се смея…

Дори да боли…

Трябва ми мъж като него,

с ласки да стопля мойта душа,

с поглед да трие сълзите

не само за вечер, а за вечността!

Д.

На Ю.

Ти си моя опора в трудните зими

и мои крила, когато липсват ми сили…

Ти си разумът, който ме връща в реалното...

И ми даваш искрата в нереалното!

Ти си тази, която ми трие сълзите

и ми казва, че без тях са по – красиви мечтите!

Ти си тази, която печели с мен моите битки,

но винаги показваш ми грешките!

Ти си тази, която застава до мене…

Благодаря ти! И аз винаги ще съм с тебе!

Д.

Вграждане

Всичките ти навици зная,

всички думи и жестове…

Кога ще се засмееш зная

и кога ще присвиеш очи…

Изучавах те толкова време,

запомнях всяка твоя черта,

всеки нюанс на характера

и всяка дума добра…

Така те вграждах в себе си –

усмивка с усмивка,

сълза със сълза,

че сега е трудно да кажа –

къде свършвам аз –
къде започваш ти…

Сега не мога да бягам от тебе…

Приказката свърши…

Отдавна зная,

че всъщност сънувах всичките дни!

Д.

нека да вали

И какво като вали?

Аз пак ще се разходя...

С дъжда ще поговорим...

...

Ще повървя... и ще намеря пейка,

ще седна, нека да вали!

Ще му разкажа колко много ме боли...

Колко много чаках теб...

Колко те мечтаех, колко те обичах,

а накрая... сърцето ми просто се разби..

Ще му разкажа, може да ме излекува...

Ако ли не... сълзите ми ще скрие

и ще разбере...

Защо когато завали... 

обичам с тебе да говоря.. 

Д.

Очакване

Лято, здравей!

Обичам те!

Почакай ме още малко и идвам,

без багаж, само със слънчеви мисли...

Ще се потопя в горещите ти страсти,

ще те прегръщам и целувам,

ще съм само твоя...

Ще флиртувам с теб...

И ще танцувам...

Ще обичам и морето – вечно!

Ще се надбягвам с вълните му

синьо – зелени...

Ще лежа на пясъка

под игривото слънце...

И ще си мечтая да не си отидеш...

Ще слушам песента на чайките...

А вечер – ще сме аз и вятърът

и ще броим звездите ти...

Лято, обичам те...

Така ме вдъхновяваш...

Всеки ден ще бъда с теб...

Безгрижна...

А когато си отидеш,

ще пазя споменът

до следващото ти пристигане...

Д. 

Ще ме носиш в себе си

Напий се и събирай ме в чашата,

а след това изпий и мен –

остани с болката...

Търси ме и не ме намирай никога.

Моли ме и не получвай прошка никога.

Гони ме, но не ме догонвай никога.

Питай ме, за да не получиш отговор.

Сам бъди, но виждай ме навсякъде.

Страхувай се, че съм при някого.

Проклинай се, за дето пусна ме.

Настигай ме насън и след това събуждай се.

Мечтай ме застанала до тебе.

И аз ще бъда там някъде...

Ще бъда твоето несбъднато желание - 

онази черната от скорошното минало,

онази бялата в далечното ти бъдеще...

И винаги ще съм на крачка разстояние...

А всъщност ще ме носиш в себе си...

Д. 

към тебе...

А толкова обичам те без думи,
без глас и без посока,
без надежда...
Обичам всяка рана,
която ти остави...
И това ме връща все към тебе.. 

Д.

Аз съм лято

Аз съм лято…

Защото нося лятото в очите си…

Кехлибарени оттенъци…

И морски полъх от косите ми…

Аз съм лято…

Карамелен цвят е кожата ми…

Солени устните ми –

целували вълните…

В дланите си нося пясък,

а в сърцето си – мечтите!

Д.

Лале

Аз искам да бъда лале – 
да се раждам на пролет в росата
с листенца по – нежни от сълзи,
но със стебло здраво пробило земята!
Аз искам да бъда лале – 
да се будя сутрин от слънчеви ласки, 

а вечер да сгушвам телце
в звездите, в небето, в простора…
Аз искам да бъда лале,
да живея за мъничко само,
но всяка пролет да възкръсвам в лъчи
и да търся в тях очите ти!
Аз искам да бъда лале,
крехко и силно,
и пъстро, и свежо…
Но в твоя свят съм силна,
нали?
… и някак си чувствам се цяла!

Д.

сълзи + ти

Солените сълзи закапаха,

неочаквани, нечакани, неканени…

Запитах се какво ги причинява…

Отговорът – „ТИ“!

Не беше тъжно, даже никак,

просто празно, пусто, без искри…

Замислих се какво било е и ще бъде…

Отговорът – все така – сълзи!

И исках да си тръгна бързо,

но все назад се връщах,

всичко беше „ТИ“!

Вината, болката, тъгата,

всичко беше омагьосан кръг…

И трябва само да съм силна,

за да няма „ти + сълзи“!

Д.

Септември

Септември е. И лятото избяга.

Взе си и слънцата…

Не остави нищичко, освен тъгата –

синя, тежка, скрита в мъглата…

И приятелите бързаха за някъде –

бяха тук, за миг –

и после си отидоха…

Оставиха ми спомените –

за нашите си приключения…

…

И всеки спомен ще си пазя в раковини,

За всеки изгрев и за всеки залез,

за солените усмивки и сълзите

при изпращанията…

Д.