тъмносиньо...

Тъмносиньо - зелено...

Море, вълни, пясък...

Сенки, очи, сълзи...

Устни, ръце, тела...

Допир, усет, целувка...

Последна среща и раздяла...

Една история премълчана...

Една лъжа като змия отровна...

В сърцата им като стрела забита...

Няма думи - само леден дъх...

Няма огън - само задушаващ дим...

Няма чувства - само спомен...

Д.

не съм добро момиче

Не ме желай,

не съм добро момиче.

Ще ти взема всичко

и ще го изхвърля,

ще ти върна някакви парчета

и ти ще ми повярваш,

че се влюбвам...

Не ме обичай,

знам - ще го направиш...

Но аз не мога да обичам!

Ще бягам всеки път,

когато ме догониш,

дори и да откраднеш кратка вечер...

Не ме гони,

не ме настигай!

Не искам утре да тъжиш за мене...

...

Аз просто станах лошото момиче!

Д.

Ангел

На К., защото след 5 години ми липсваш още повече!

Завинаги затвори си очите

и станала си ангел на небето…

И чакам да се върнеш снежно бяла,

но само в сънищата идваш ти…

Понякога разказвам на морето,

За теб, за мен, за нашите мечти,

за детството в безгрижие обляно,

за караниците и детските шеги.

Понякога на ум с теб говоря –

разказвам ти за живота ми сега…

И колко много липсва

приятелската ти ръка…

Понякога дори с теб се смея

и виждам бляскавите ти очи,

понякога на невидимото твое рамо плача,

а ти тихо триеш моите сълзи.

Аз вярвам, че си ангел на небето!

Сред най – добрите ангели си знам!

И винаги ще пазя в сърцето

Усмивката, гласа ти, твоя плам…

Д.

понякога

Понякога съм тъжна без причина,

Понякога търкалят се сълзи,

Понякога събуждам се до теб,

Понякога не искам да заспивам,

Понякога се смея без причина,

Понякога усмихвам се на сън,

Понякога измислям си звезди,

Понякога… дори и звездопади!

Понякога съм слънчоглед,

Понякога съм раковина,

Понякога оглеждам се за теб,

Понякога… дори и те откривам!

Понякога съм късче лед,

Понякога съм дъжд пороен,

Понякога съм мляко с мед,

Понякога съм… и не съм!

Понякога ще искам да летя,

Понякога дори ще падам,

Понякога ще сбъдвам нечия мечта…

Понякога, понякога, понякога…

Д.

ще се връщам

Усмивката ми не отнемай,

ще ти липсва, щом я няма…

Блясъка в очите ми не вземай,

ще се затворят, щом ги няма…

Свободата ми не вземай,

ще избягам, щом я няма…

Мечтите ми не разрушавай,

ще изчезна, щом и тях ги няма…

Сълзите ми не предизвиквай,

ще съжаляваш, щом си тръгна…

Сърцето ми не разбивай,

ще ми е нужно, за да те обичам…

Дай ми слънцето и светлината,

вятъра, морето, свободата…

И ще литна като птица в небето…

но винаги при тебе ще се връщам!

Д.

Заедно

Обичаме се,

Знам, че се обичаме!

Целуваме се,

Но от разстояние..

И тръпнем да докоснем длани,

А все не се достигаме..

Обичаме се..

Толкова отдавна..

Не помня, какво е

Да не те познавам..

Липсваме си

И тогава се намериме..

Тръгваме на път

И се изгубваме..

Забравяме се,

После пак се срещаме..

И накрая – пак сме заедно!!

Д.

Желание

Пожелах си те,

Но ти така и не се сбъдна.

Опитах се да спра

Да мисля за това.

Избягах ли от приказката вечна?

Или просто те обвих в мъгла?

И нищо, че не съществуваш,

Аз знам, че ти си в мен.

Изпълваш сърцето ми с надежда -

ще те намеря,

дори в последния си ден…

Пожелах си те!

Защо ТИ не се сбъдна?

Нали за тебе молих падаща звезда!

Защо молбата си остана пак мечта…

Пожелах си те… И още те желая,

Защо не се намерихме и този път?

Тайната дали ще разгадая?

… не зная!

Д.

отидох си

Отидох си,

защото ти така поиска.

Ако те попитам, знам ще отречеш,

но твоята отрова ме убива –

да искаш,

но да не можеш да дадеш.

Отидох си,

довиждане не казах…

Боли ме мисълта за теб…

Боли,

че няма да погледна

в очите ти – безкраен ад…

Сълзите ми за тебе бяха празник,

пируваше над смазаното ми сърце…

Какво си взе от мен?

Усмивката ми, радостта ми?

Остави ми разруха, лед?

Отидох си…

А беше много трудно,

защото беше част от мен…

Сега е лесно, вече съм свободна,

но безкрайна нощ е вече моят ден!

Д.

когато

Когато съм сама, най – много те обичам…

Когато те няма, най – много те чакам…

Когато боли, най – много ми липсваш…

Когато се усмихвам, в себе си плача…

И не спирам…

Да търся очите ти в чуждите,

… и думите, които исках ти да ми кажеш,

Ги чувам от другите…

Какво ми остана след тебе?

Разбито сърце и неспиращи въпроси…

Несбъднати мечти… и само сълзи!

Даде ми надежди,

А те бяха напразни…

Даде ми сили,

За да трябва с тях да те забравя…

Едно не ми даде –

Причина да го направя…

А може би даде ми много,

Но аз не повярвах в тях,

Защото виждах в тебе

Мъжът, до когото исках да вървя…

Когато съм сама, пак те чакам…

Когато те няма, най – много ми липсваш…

Когато боли, най – много те обичам…

Когато се смея, се опитвам да не плача…

Д.