Когато съм сама, най – много те
обичам…
Когато те няма, най – много те
чакам…
Когато боли, най – много ми
липсваш…
Когато се усмихвам, в себе си
плача…
И не спирам…
Да търся очите ти в чуждите,
… и думите, които исках ти да ми
кажеш,
Ги чувам от другите…
Какво ми остана след тебе?
Разбито сърце и неспиращи въпроси…
Несбъднати мечти… и само сълзи!
Даде ми надежди,
А те бяха напразни…
Даде ми сили,
За да трябва с тях да те забравя…
Едно не ми даде –
Причина да го направя…
А може би даде ми много,
Но аз не повярвах в тях,
Защото виждах в тебе
Мъжът, до когото исках да вървя…
Когато съм сама, пак те чакам…
Когато те няма, най – много ми
липсваш…
Когато боли, най – много те
обичам…
Когато се смея, се опитвам да не
плача…
Д.
Д.
Няма коментари:
Публикуване на коментар