отидох си

Отидох си,

защото ти така поиска.

Ако те попитам, знам ще отречеш,

но твоята отрова ме убива –

да искаш,

но да не можеш да дадеш.

Отидох си,

довиждане не казах…

Боли ме мисълта за теб…

Боли,

че няма да погледна

в очите ти – безкраен ад…

Сълзите ми за тебе бяха празник,

пируваше над смазаното ми сърце…

Какво си взе от мен?

Усмивката ми, радостта ми?

Остави ми разруха, лед?

Отидох си…

А беше много трудно,

защото беше част от мен…

Сега е лесно, вече съм свободна,

но безкрайна нощ е вече моят ден!

Д.