На К., защото след 5 години ми липсваш още повече!
Завинаги
затвори си очите
и станала
си ангел на небето…
И чакам
да се върнеш снежно бяла,
но само в
сънищата идваш ти…
Понякога
разказвам на морето,
За теб,
за мен, за нашите мечти,
за
детството в безгрижие обляно,
за
караниците и детските шеги.
Понякога
на ум с теб говоря –
разказвам
ти за живота ми сега…
И колко
много липсва
приятелската
ти ръка…
Понякога
дори с теб се смея
и виждам
бляскавите ти очи,
понякога
на невидимото твое рамо плача,
а ти тихо
триеш моите сълзи.
Аз
вярвам, че си ангел на небето!
Сред най
– добрите ангели си знам!
И винаги
ще пазя в сърцето
Усмивката,
гласа ти, твоя плам…
Д.
Няма коментари:
Публикуване на коментар