послепис

Дали възкресение има,

когато сърцето ти спре,

когато изстинат зениците,

когато животът те предаде?

Дали след смъртта иде благото?

Дали след смъртта не боли?

Дали ухае на люляк

и нейде тихо ръми?

Дали самодивите пеят

в бели воали загърнати,

с бели цветя окичени?

Дали песните им са отдавна забравени,

или нечувани в минал живот?...

Дали след смъртта иде лекото?

Дали след смъртта не боли?

Дали има спокойствие

сред небесни звезди?

Д.

безкрайности...

Ако ще си с мен,

те пожелавам –

неподправен, реален и истински…

Ако ще те имам,

моля се,

да бъдеш до мен

до бездихание…

Ако ще бъда в сънищата ти,

искай ме…

защото ще бъда убежище!

Ако мечтаеш ме,

повикай ме

и аз ще дойда при тебе,

бързайки…

Ако те е страх да ме изгубиш,

знай, че мен ме е страх

много повече…

Ако спреш да бягаш от мен,

ще ме настигнеш,

дори да е мрачно и стряскащо…

Ако мен търсиш,

обещавам ти! –

Ще ме намериш смирена и истинска,

чакаща твоята обич…

Стаила съм дъх и очаквам те

вече толкова вечности,

че дори да те търся в различни безкрайности,

пак вярвам, че някога мой ще си!

Д.

сама

Зимна вечер,

стоплям се…

Сама!

Мисля все за теб…

И пак те чакам,

макар че знам – няма да дойдеш!

Една вечер с теб…

А след това колко много те мисля,

а ако бях споделила сърцето си?

Може би пак щях да се разбия…

Както вълната разбива се в брега…

и после се връща,

но всъщност никога вече не е същата!

Д.