сълзи + ти

Солените сълзи закапаха,

неочаквани, нечакани, неканени…

Запитах се какво ги причинява…

Отговорът – „ТИ“!

Не беше тъжно, даже никак,

просто празно, пусто, без искри…

Замислих се какво било е и ще бъде…

Отговорът – все така – сълзи!

И исках да си тръгна бързо,

но все назад се връщах,

всичко беше „ТИ“!

Вината, болката, тъгата,

всичко беше омагьосан кръг…

И трябва само да съм силна,

за да няма „ти + сълзи“!

Д.

Септември

Септември е. И лятото избяга.

Взе си и слънцата…

Не остави нищичко, освен тъгата –

синя, тежка, скрита в мъглата…

И приятелите бързаха за някъде –

бяха тук, за миг –

и после си отидоха…

Оставиха ми спомените –

за нашите си приключения…

…

И всеки спомен ще си пазя в раковини,

За всеки изгрев и за всеки залез,

за солените усмивки и сълзите

при изпращанията…

Д.