Септември
е. И лятото избяга.
Взе си и
слънцата…
Не остави
нищичко, освен тъгата –
синя,
тежка, скрита в мъглата…
И
приятелите бързаха за някъде –
бяха тук,
за миг –
и после
си отидоха…
Оставиха
ми спомените –
за нашите
си приключения…
…
И всеки
спомен ще си пазя в раковини,
За всеки
изгрев и за всеки залез,
за
солените усмивки и сълзите
при
изпращанията…
Д.
Няма коментари:
Публикуване на коментар